Дрехите по складовете в Бангладеш се трупат, докато Западът намалява вноса

В складовете в Бангладеш дрехите се трупат, докато потребителите в САЩ, Европа и други големи пазари затягат коланите си, казват производители и държавни представители.

Производителите казват, че поръчките в най-големия износител на дрехи в света след Китай се забавят от юли насам заради войната в Украйна и санкциите срещу Русия и тяхното влияние върху инфлацията, лихвените проценти и ипотеките по света, пише Financial Times.

„Всичко поскъпва, затова бюджетът за дрехи е под натиск“, казва Фарук Хасан, президент на Асоциацията на производителите и износителите на дрехи в Бангладеш (BGMEA). „Ето защо някои марки, някои износители забавят поръчките си“.

Хасан казва, че някои търговци на дребно са поискали бангладешките доставчици да спрат да произвеждат дрехи или да отложат доставките с до 3 месеца.

„Това има огромно влияние, тъй като всички наши заводи... са купили платове, за да произвеждат дрехи и сега изпитват сериозна криза“.

Спадът в световното търсене на дрехи се случва, докато правителството на шейх Хасина Уазид в Бангладеш, което е изправено преди избори следващата година, се бори с по-високи цени на вносния газ, което води до прекъсвания на тока, засегнали някои производители на дрехи.

Опозиционната националистическа партия на Бангладеш организира големи митинги през последните седмици в опит да се възползва от недоволството от отслабващата икономика преди изборите.

Този месец Бангладеш се обърна към Международния валутен фонд за помощ и си договори кредит за 2,3 млрд. долара и още 1,3 млрд. долара от Механизма му за устойчивост и стабилност, чиято цел е да помага на по-бедни страни да се преборят с климатичните промени и други дългосрочни предизвикателства.

За разлика от съседите си Шри Ланка и Пакистан, Бангладеш не е изправен преди пълна криза на ликвидността. Но валутните му резерви са намалели тази година на фона на засилващия се долар и натиска върху цените и потребителското търсене.

Производството на дрехи и платове за момента е най-голямата индустрия в Бангладеш, която спечели от по-високите продажби, когато блокадите заради Covid-19 отслабнаха, а потребители се отдадоха на „купуване за отмъщение“.

Южноазиатската държава е изнесла дрехи на стойност 42,6 млрд. долара и платове за 2,6 млрд. долара през 12-те месеца до края на юни, което е около 85% от общия ѝ износ, сочат данни на асоциацията на износители BGMEA.

Произвеждайки дрехи за Walmart, Primark, H&M, Target и други световни вериги е крайъгълен камък в индустрията, която помогна на над 160 млн. души, основно жени, да излязат от бедността. Жени работят в завод за дрехи в Бангладеш. Снимка: Mustasinur Rahman Alvi/Eyepix Group/Future Publishing via Getty Images

През първите седмици на пандемията производителите на дрехи в Бангладеш бяха ударени, когато много търговци на дребно отмениха поръчки. Някои реагираха, като започнаха да правят маски и лични предпазни средства, тъй като търсенето на подобни продукти рязко се увеличи.

Хасан от BGMEA казва, че при последното забавяне търговците на отменят поръчки директно. Вместо това те искат отстъпки или отразяване на таксите за складовете в това, което плащат на производителите, чиито дрехи не могат да продадат веднага.

Той добавя, че индустрията е поискала от централната банка да притисне кредиторите да отложат плащанията по заемите на доставчиците, така че фабриките да могат да дадат приоритет на плащането на заплати и сметки за комунални услуги.

Спирането на електрозахранването причинява допълнителни проблеми на производителите. „Енергията е проблем и поради това много голяма част от индустрията преминава през ужасни месеци“, каза Сайед Навед Хюсейн, главен изпълнителен директор на Beximco, една от най-големите компании в Бангладеш, чиито клиенти включват Target и собственика на Zara Inditex.

Според него индустрията трябва да „купува енергия на цената, на която е налична“, дори ако това означава, че цените на дрехите ще се изстрелят нагоре.

Докато веригите за облекло отговарят на натиска от страна на купувачи и акционери да подобрят своите практики за устойчивост, производителите на облекло инвестират в машини и оборудване, насочени към намаляване на използването на вода, енергия и други ресурси.

„Това, което се случва сега, е, че модата е под атака“, каза Хюсеин, чиято компания е инсталирала слънчеви панели, нови перални машини за деним и друго оборудване.

Типу Мунши, министър на търговията на Бангладеш, потвърждава забавянето на износа на облекло, но отбелязва, че хората „все още ще трябва да носят дрехи“, дори в по-слаби икономически времена.

„Може би купувате две от четири [дрехи], но все пак трябва да ги купите“, каза той. „И никой не може да надвие нашата цена.“